Ларс фон Триер вече се е превърнал в Бергман на 21 век. Неговите филми са част от най-задължителната програма за всеки културен, съвременен човек, неусетно загубил способността да се учудва и да се подава на изненадващи чувства. Триер умее да въздейства на подобен род изискани зрители по уникален начин. И Догвил, при цялата му слава на гениална провокация, е филм, търсещ диалога с достоен събеседник. Ексцентричният датчанин разказва притча за неизтребимите човешки инстинкти, пред които цивилизацията е безсилна. Догвил е алегория за човешката агресия, която според Триер - напълно антихристиянски - се храни и отглежда от добротата. Грейс (Никол Кидман) попада в непознатото градче Догвил, бягайки от някакви бандити. Местните хора я посрещат с недоверие, но благодарение на Том (Пол Бетани) склоняват да я приютят. Грейс безгранично вярва, че хората по природа са добри и прави всичко възможно да се отблагодари на местните жители за подслона, като безкористно и без заплащане помага на всеки. Първоначално момичето сякаш спечелва сърцата на новите си познати, но постепенно благодарността им се изражда в чувство за собственост. Не след дълго Грейс ще се превърне в робиня на града, ненавиждана, използвана и мразена, защото не иска нищо в замяна