12 съдебни заседатели с различни професии и обществено положение разискват съдбата на чеченски тийнейджър, обвинен в убийството на втория си баща – бивш офицер от специалните части, участвал в операции в Чечня. Простите думи на един от заседателите: „Нека поне да поговорим искрено за това”, разяряват останалите. Според тях няма какво толкова да се обсъжда, след като и следователите, и прокурорът са убедени, че обвиняемият е „виновен”. В крайна сметка, нали професионалистите са най-умни и компетентни. Какво тогава има да се обсъжда? Трябва да бъдем обсъдени ние самите. Всеки носи недоволство и потискаща болка за несправедливостите, които са се случили в живота ни или в живота на роднина или приятел. И откриваме, че в Русия законът не може да съществува в лишен от емоции контекст. Законът докосва душата на човека, избран да вземе решение. И така, тук наистина има за какво да се говори: болка, страдание и състрадание се сливат в друго измерение. Само да беше руснак това момче! Но той е чеченец – човек от етнос, с който Русия е в конфликт от векове. Не само юридическите факти, но и психологическата проницателност на заседателите спрямо свидетелите на обвинението ги кара буквално да променят присъдата. И все пак остава един въпрос: какво е свободата за момчето, за заседателите и за всеки друг, живеещ в Русия?